halfanangel:

Не я карай да те чака, само защото знаеш, че ще го направи.

gabriie-la:

Женското тяло

е най-чистата форма на изкуство, която някога ще видиш и докоснеш.

thecolorblr:

“Повечето неща в началото нямат смисъл, но ако си търпелив и вложиш любов в тях, ще видиш че и накрая нямат смисъл.”

—

thecolorblr:

“Навсякъде ни се казва да се усмихваме и да бъдем позитивни, а като се усмихна на улицата и някой ме подмине чувам: “ тц тц откачи си народа и т'ва е.””

—

thecolorblr:

“Общувайте с депресирани хора. При тях винаги има пиене.”

—

tellmetostayandiwill:

““Парадокс” Не откривах смисъла на всичко преди да се появиш и сега отново го няма след теб.”

— Дарина Германова

proud-and-messy:

На грешните хора говорих за чувства, разказвах истории. С правилния си мълчим. Той сам ги чете в очите ми.

soaddictedtothethrill-blog-blog:

След толкова лъжи, наистина не знам, кое беше истина, ако въобще е имало такава, Не знам, кое беше искрено и кое - част от онази лицемерна и нагла скрита същност, която не исках да откривам, Ако знаех, щях да си го спестя, излишно ми бе, нямах нужда от фалшивите усмивки и измислени думи, излишен беше целият този филм, в който дори и не знаех, че участвам,

Само едно ме кара да се замисля и сега, Друг спомен нямам и не искам, Беше ме питала

“Как го правиш? Винаги усмихната, винаги щастлива и винаги ти е толкова лесно?!”

По дяволите! Такава ли съм… или може би вече и аз съм наизустила сценария от предишните сюжети и умело го изигравам в новите сцени, изричайки чужди думи  и блестящо изигравайки поредната илюзия. Да, лесно е - скривам се зад лъчезарната усмивка, която е като крепост, предпазваща ме от кулминацията на трагичния трилър.

Да, такава съм - нямам време за теб. Няма да пропилея и минута с твоята лоша игра на егоистично, лицемерно и подло нищожество. А какво си всъщност? Едно изгубено и изплашено дете, опитващо се да получи всеобщото одобрение и изпитвайки ужас, че би могло да остане само. Колкото и да се ограждаш с хора, за които ти си просто странична вещ, няма да намериш тази обич, която търсиш. Винаги ще си неразбрана. Изгубена. Затова и търсиш. Пожелавам ти никога да не го откриеш. Не от злоба, ти просто няма да можеш да го оцениш, ще го отблъснеш от себе си и пак ще си останеш сама, Много е тъжна твоята история. Заслужаваш съжаление, но нали ти казах - няма да го намериш.

Затова аз съм толкова усмихната и щастлива. Намеря ли своето щастие, не го оставям да си отиде! Няма да пилея повече мислите си с грозни спомени по теб.

И накрая - Благодаря ти!! Всичко това ми бе като шамар, който ме накара да се съвзема и да разбера, кое е истинското за мен. И това беше “blessing in disguise”.